Чаят ми е изстинал, чудя се защо ли
изобщо станах от леглото.
Утринният дъжд замъглява прозореца ми
и не мога да видя съвсем нищо.
А дори да можех, всичко щеше да е сиво,
освен твоята снимка на стената ми.
Тя ми напомня, че не е толкова лошо.
Не е толкова лошо.
Снощи пих твърде много, имам сметки за плащане.
Главата ми просто тупти от болка.
Изпуснах автобуса и днес ще бъде ад.
Закъснявам за работа отново.
А дори да съм там, всички ще подмятат,
че може да не изкарам деня докрай.
И тогава, ти ми се обаждаш и не е толкова лошо.
Не е толкова лошо.
И аз искам да ти благодаря,
че ми подари най-хубавия ден в живота ми.
И, о, просто това да бъда с теб
го прави най-хубавия ден в живота ми.
Бутам вратата, най-после съм вкъщи
и съм подгизнала до кости.
И тогава, ти ми подаваш кърпа
и всичко, което виждам, си ти.
И дори ако къщата ми се срути сега,
изобщо не бих усетила.
Защото ти си до мен.
И аз искам да ти благодаря,
че ми подари най-хубавия ден в живота ми.
И, о, просто това да бъда с теб
го прави най-хубавия ден в живота ми.
И аз искам да ти благодаря,
че ми подари най-хубавия ден в живота ми.
И, о, просто това да бъда с теб
го прави най-хубавия ден в живота ми...