Нека идем в града на небето – заедно ще завъртим времето
до теб, дето нежно отваряш очите си.
Ще разцепим светлината в търсене на вечността,
към времето, когато не разбирахме, че няма нищо съвършено.
Дори и да направя нещо, то няма да е достатъчно –
макар и още да не са ми пораснали криле,
по някаква причина всичко е твърде далеч.
Искам да разперя криле надалеч, искам да полетя надалеч.
Нека идем в града на небето – заедно ще завъртим времето
до теб, дето нежно отваряш очите си.
Ще разцепим светлината в търсене на вечността,
към времето, когато не разбирахме, че няма нищо съвършено.
Протегяш ръка и си представяш
бели криле, които не можеш да разпериш.
Все някога ще те срещна и аз –
искам да разперя криле надалеч, искам да летя надалеч.
(×2):
Нека идем в града на небето – заедно ще завъртим времето
до теб, дето нежно отваряш очите си.
Ще разцепим светлината в търсене на вечността,
към времето, когато не разбирахме, че няма нищо съвършено.