Telefonami [Bulgarian translation]

Утре може би ще бъде възможно,

утре ще ме намериш пак, ако желаеш,

но може би всичко е просто един неуловим сън.

Ако искаш да ми се обадиш, можеш.

Но знай едно,

не и днес –

имам нужда да остана с мислите си насаме

и знай, че ще го направя.

Едно сърце ме обича и вече ме очаква,

ще трябва да го подготвя, нали разбираш.

Ако любовта не изгаря в един миг,

ако искаш да ми се обадиш, можеш.

Но знай едно,

не и днес –

имам нужда да остана с мислите си насаме.

Не и днес –

дори и да знам, че една не би се отказала никога

от приказна любов като тази.

Изглежда невъзможно,

недостижимо,

но трябва да почакаш още мъничко,

още мъничко.

Да, знам,

изглежда невъзможно,

недостижимо,

но трябва да почакаш още мъничко,

още мъничко.

Да стоя със слушалката в ръка, кара душата да обезумее,

а сърцето сякаш е стая, чийто таван над него сълзее.

Утре може би ще бъде възможно,

утре ще ме намериш пак, ако желаеш,

но може би всичко е просто един неуловим сън.

Ако искаш да ми се обадиш, можеш.

Но знай едно,

не и днес –

имам нужда да остана с мислите си насаме.

Не и днес,

но ще видиш,

че това очакване ще се превърне

в една великолепна любов.

Почти невъзможна,

неповторима,

но трябва да почакаш още мъничко,

още мъничко.

Да, знам,

изглежда невъзможно,

недостижимо,

но трябва да почакаш още мъничко,

още мъничко.

Но не,

не е невъзможно,

непредвидимо,

но трябва да почакаш още мъничко,

още мъничко.

Да стоя със слушалката в ръка, кара душата да обезумее,

а сърцето сякаш е стая, чийто таван над него сълзее.

Да,

изглежда невъзможно,

недостижимо,

но трябва да почакаш още мъничко,

още мъничко.

Да стоя със слушалката в ръка, кара душата да обезумее,

а сърцето сякаш е стая, чийто таван над него сълзее.

Но не,

не е невъзможно,

неосъществимо…

Да стоя със слушалката в ръка, кара душата да обезумее,

а сърцето сякаш е стая, чийто таван над него сълзее.

Още мъничко…

О, не, не,

не е невъзможно,

непредвидимо…

Да стоя със слушалката в ръка, кара душата да обезумее,

а сърцето сякаш е стая, чийто таван над него сълзее.

Да, знам,

изглежда невъзможно,

недостижимо…

Да стоя със слушалката в ръка, кара душата да обезумее,

а сърцето сякаш е стая, чийто таван над него сълзее.

Да,

изглежда невъзможно,

непредвидимо,

неосъществимо…

Да стоя със слушалката в ръка, кара душата да обезумее,

а сърцето сякаш е стая, чийто таван над него сълзее.