Светиш с фарове
Право в очите ми.
Като жертва на пътя,
Аз съм парализиран.
Ти виждаш през моята дегизировка.
Иди на автокино
Гледай 2 филма,
Дръпни ръчката,
Изпусни парата
И кажи последното си сбогом.
Откакто се родих
Започнах да умирам.
Никога нищо не се случва,
Така както аз искам.
С плавен жест,
Сякаш връщам времето назад,
Като в кехлибарен капан* съм, вкаменен,
И все така неудовлетворен,
Превземки и обноски,
Божествени оратори,
Аз пък ще се придържам към иглите
И любимите ми неща за губене на време,
Едновременно слабохарактерни и върховни.
Откакто се родих
Започнах да умирам.
Никога нищо не се случва,
Така както аз искам.