Край! Ще си кажем „довиждане“, моя любов.
Край! „Всичко хубаво“ ще си кажем.
Край! Аз ще тръгна спокойна под месеца нов
и под мен, и под мен ще изохка паважът.
Край! Ти ще минеш на другия тротоар.
Край! Там ще спреш да почакаш трамвая.
Край! Ще премига на ъгъла жълт светофар.
Ето, свърши се, свърши се. Точка. Това е.
Сякаш нищо не се е случило.
Не трясва гръм. Не спира времето.
Не плисва дъжд. Не вие куче.
Липсва всякакво зло знамение.
Сякаш нищо не се е случило.
Дори за миг не спира времето.
Всичко е до нелепост същото.
Какво пък толкоз, че се разделяме!
Всичко е до нелепост същото.
Какво пък толкоз, че се разделяме!
Край! Всичко хубаво. Тръгваш си, моя любов.
Край! Не на ъгъл – тръгваш насред площада.
Край! И луната съвсем не е кръгла.
И звезда изобщо, изобщо не пада.
Сякаш нищо не се е случило.
Не трясва гръм. Не спира времето.
Не плисва дъжд. Не вие куче.
Липсва всякакво зло знамение.
Сякаш нищо не се е случило.
Дори за миг не спира времето.
Всичко е до нелепост същото.
Какво пък толкоз, че се разделяме!
Всичко е до нелепост същото.
Какво пък толкоз, че се разделяме!
(×3):
Край! Ще си кажем „довиждане“, моя любов.
Край! „Всичко хубаво“ ще си кажем.