Когато страстите се уморят
да бъдат с нас във есенните нощи –
дали ще спрем тогава насред път,
или у нас ще вика някой „Още!“?
И няма ли тогава да тъжим
за наш'те срещи и раздели –
защото щастие на тях дължим,
защото с тях сме истински живели?
Любов, Любов, ти все оставаш млада –
до края си след тебе все вървим.
Изгаряме на светлата ти клада,
изгаряме – и пак благословим!
…Във свойта пъстра есенна тъга
нали полето тайно се надява
след бялото мъртвило на снега
да възкреси зелената си слава!
Ах, тоя тъжно-весел кръговрат,
за нас той пролетите не повтаря!
Но бил ли си с една любов богат,
спокойно твойта есен ще догаря…
Любов, Любов, ти все оставаш млада –
до края си след тебе все вървим.
Изгаряме на светлата ти клада,
изгаряме – и пак благословим!