Тази нощ [Tazi nosht] [Transliteration]

Тази нощ е празник.

Вместо теб със мен празнува

мястото ти празно.

Сядам срещу него,

твойта чаша му поднасям,

часове го гледам.

Дрехите ти върху стола

ги подреждам пак.

Твоят мирис още е по тях.

И само теб сега те няма.

И все едно, че нищо нямам

във този дом, до вчера пълен със любов.

Един човек, а всъщност всичко.

Отиде си и е излишно

сърцето ми, към живота безразлично.

Казват, че е празник.

Може би, но не за мене.

Вътре в мен е празно.

Тръгвам, без посока,

да избягам, да забравя

режещата болка.

Всички улици и хора

празнично блестят.

Жив и цветен е за тях света.

И само теб сега те няма.

И все едно, че нищо нямам

във този свят, студен без тоята любов.

Един човек, а всъщност всичко.

Отиде си и е излишно

сърцето ми, към живота безразлично.

Всички улици и хора

празнично блестят.

Жив и цветен е за тях света.

И само теб сега те няма.

И все едно, че нищо нямам

във този свят, студен без тоята любов.

Един човек, а всъщност всичко.

Отиде си и е излишно

сърцето ми, към живота безразлично.