Тази нощ е празник.
Вместо теб със мен празнува
мястото ти празно.
Сядам срещу него,
твойта чаша му поднасям,
часове го гледам.
Дрехите ти върху стола
ги подреждам пак.
Твоят мирис още е по тях.
И само теб сега те няма.
И все едно, че нищо нямам
във този дом, до вчера пълен със любов.
Един човек, а всъщност всичко.
Отиде си и е излишно
сърцето ми, към живота безразлично.
Казват, че е празник.
Може би, но не за мене.
Вътре в мен е празно.
Тръгвам, без посока,
да избягам, да забравя
режещата болка.
Всички улици и хора
празнично блестят.
Жив и цветен е за тях света.
И само теб сега те няма.
И все едно, че нищо нямам
във този свят, студен без тоята любов.
Един човек, а всъщност всичко.
Отиде си и е излишно
сърцето ми, към живота безразлично.
Всички улици и хора
празнично блестят.
Жив и цветен е за тях света.
И само теб сега те няма.
И все едно, че нищо нямам
във този свят, студен без тоята любов.
Един човек, а всъщност всичко.
Отиде си и е излишно
сърцето ми, към живота безразлично.