Не ти беше нужен кибрит, за да ме възпламениш.
Мили, ти винаги знаеше какво да ми кажеш.
Много исках да ти кажа, но те няма тук.
Когато си тръгна аз изгубих баланса.
Не беше нужен дъжд, за да угасна.
Мили, ти винаги знаеше как да ме докосваш.
С един поглед успяваше да ме убедиш,
но ти си тръгна.
Това, което ми остана като спомен
и това, което остана от мен и теб
го изписах в татуировки.
Нося те в душата си.
Нося те във вените си.
Минах през всякакви състояния.
Отне съня ми, покоя ми, дори отне и сънищата ми.
Жадувам за нас, дори устните ми изсъхнаха.
Но ти си тръгна, а аз не мога да забравя.
Оцели ме в сърцето и почувствах
същата болка, мисля си само за онази нощ.
Ти си най-хубавият кошмар, който съм имала,
но си тръгна.
Това, което ми остана като спомен
и това, което остана от мен и теб
го изписах в татуировки.
Нося те в душата си.
Нося те във вените си.
Това, което ми остана като спомен
и това, което остана от мен и теб
го изписах в татуировки.
Нося те в душата си.
Нося те във вените си.
Забрави ме, защото аз не успявам да забравя теб.
Забрави ме, защото аз не успявам да забравя теб.
Това, което ми остана като спомен
и това, което остана от мен и теб
го изписах в татуировки.
Нося те в душата си.
Нося те във вените си.
Това, което ми остана като спомен
и това, което остана от мен и теб
го изписах в татуировки.
Нося те в душата си.
Нося те във вените си.