Танцуют небеса [Tantsuyut nebesa] [Bulgarian translation]

Танцуват небесата

под звъна на симфонията на вселената,

бурята е на соло

с акордите на сюити.

Ако можех да ги върна назад,

аз сякаш съм самотен пленник

загубена съм в горите

на невидимите обиди.

Знаеш, светът е разстроен от камертона на мъката,

той разкрасява без нас сънищата в минор.

Но вратата ми е отворена

и душата ми е разбита.

Препълни се сърцето

с виртуалния вик.

Може би аз ще чуя

как сега ти дишаш?

Аз искам да съм по-близо,

този път без излишни фрази.

Танцуват небесата

под шепота на пожълтелите листа,

а стрелките на часовниците

валсират не в такт.

Бляскат на очите

кристалните късове на мислите.

Ако можех да ги върна назад,

но нищо не е както трябва!

Знаеш, ние търсихме смисъла,

заблудихме се в числа.

В тъмнината увисна фразата на деня: „Прости ми…“

Но вратата ми е отворена

и душата ми е разбита.

Препълни се сърцето

с виртуалния вик.

Може би аз ще чуя

как сега ти дишаш?

Аз искам да съм по-близо,

този път без излишни фрази.

Дъждът искри,

размивайки лица.

Ние с теб днес

ще смием всички граници,

ще ги зачеркнем с думи,

зад себе си ще оставим

нотите на тъжната гама,

този път…

Ще зачеркнем с думи,

зад себе си ще оставим

нотите на тъжната гама,

този път без излишни фрази.