Докато вятърът духа, падат листата
От безоблачното ти лице, една капка се стича
Тази раздяла, тази раздяла е най - дълбоката рана в сърцето ти вече
И докато слънцето залязва, и докато децата спят
До главата ми, един уморен от чакане ангел
И всяка нощ съм търпелив, защото
Божиите ръце галят косите ми
Колко големи, колко дълбоки, колко тъмни, колко остри
Като раздяла са тези крехки очи
Не забравяй, не забравяй, ще зашие разкъсаната нощ на сутринта
Колко голямо, колко бяло, колко уникално, какво състояние
Винаги прегръща премръзналата ми душа
Не пускай, не пускай ръката ми, ще падна в тъмнината
Един ангел бродира името ти, като фина дантела, в сърцето ми
Чувствам меките върхове на пръстите ти, които се разхождат по съдбата ми
Зрънце пясък се смесва с морето, някъде далеч
И моите длани стават достойни за твоите сълзи
Не плачи...