Танцува вятърът със куп листа,
танцува залезът със есента,
танцува изгревът с една земя,
танцувам аз със тях, ала сама.
Сама със спомена, който си ти,
сама със мъката, с твойте черти,
сама със залеза – твое лице,
сама със вятъра – твои ръце.
Всеки спомен е едно танцуване
с отминалото щастие.
Всеки спомен е едно пътуване
подир звезда угаснала.
Всеки спомен е истина изстинала
в сърцата ни, горещите,
и една любов край нас отминала,
все чакана, несрещната.
Лудувай, ветре, с мен – и вий, листа!
Танцувай, есен, с мен – и ти, мечта!
Върти ме в своя танц и ти, земя!
Танцувам ли със вас, не съм сама!
Всеки спомен е едно танцуване
с отминалото щастие.
Всеки спомен е едно пътуване
подир звезда угаснала.
Всеки спомен е истина изстинала
в сърцата ни, горещите,
и една любов край нас отминала,
все чакана, несрещната.