Там, накъдето соколите летят (×4)
от обятията на спящите долини –
там никоя любов не боли.
Там, накъдето соколите летят (×3)
към висините на белите планини –
там никоя любов няма да изгори.
Там, накъдето соколите летят…
Прозорците са отворени докрай,
дремещите мушката светят по среброто на възглавниците
и аз знам пътя натам
от мига, в който ми каза плахо за първи път, че ме обичаш.
Там, накъдето соколите летят… (×2)
Вместо обещания за уханието на лятото (Там, накъдето соколите летят…)
ти даде на желанието ми сила да лети. (Там, накъдето соколите летят…)
Там, където слънцето може да грее постоянно,
там никоя любов не иска да спи.
Там, накъдето соколите летят… (×3)
Там, щом погалиш лицето ми,
там ще заведеш и любовта ми.
Там, накъдето соколите летят… (×7)