Дъхът ми рисува картина на прозореца,
свикнах с тъгата и мъката всяка нощ.
Липсата ти не спира да ме обуздава,
самотата ме обвива здраво,
кожата ми трепери.
Остави ума, питай сърцето си.
Според мен много ти липсвах.
Копнежите не спират да те изгарят,
самотата те обвива здраво,
кожата ти трепери.
Не ти дадох каквото искаше,
минаха месеци, не се върна при мен.
Свършиха листовете на календара ми,
добавих нови месеци, като луд, заради теб.
Понякога умът е незрял, не разбира сърцето.
Любовта е вечна, хората смъртни.
Ти си тук, ние сме тук.
Ще съберем тази любов, само се върни.