Чакаш край реката
Дните са дълги и се претопяват във нищо
Чакаш очите ми
Кой още чака лятното небе
Гласът ти ме влече все по-надолу
Без ковчег или благословия
Погребан във отровната земя
Непоносимо е
Звярът да бъде свободен
Идващото мое падение
Старостта пречупва гръбнака
а демонът вътре
се връща да ме съпроводи
Горя
Треската ме гони
Право към твоите обятия
Неописуемо
Захвърли повехналата си гордост
Върни се и ми прости
Замръзвайки в синята светлина
Скрих плана си под завивка от прах
Натиска на годините
Ме връща обратно в твоята власт
Обричам любовта си на теб
Все още чакайки
Дишам под засада
Погребан от мечтите, които трябва да храня
Смазан от течението
Няма да те пусна
Роден неразумен
Търсещ доверие в грохнала вяра
Смазан от сивотата
Аз чакам за цвят