Имаш един шанс – внедри се в редиците им!
Направи го както трябва, унищожи ги!
Танковете ще ги превземат!
Пречупи гордостта им, унижи ги!
А хората им, отблъсни ги!
Тиф, направи ги безполезни!
Епидемия, унищожи ги!
Не вземай пленници, кремирай ги!
Гори!
Отиваме на война, отваряме им ада.
Денят Д, следваща спирка Нормандия.
Началото на края,
Ние знаем как и със сигурност ще победим.
Войната е мир, уверявам те, човече,
Отстъпление за прокълнатите,
Площадка за игра на откачените,
Убежище за тези, които крачат по света,
Лишени от сърце и душа.
В любовта и войната казват, че всичко е честно.
Отнеми живота му, но не вземай косата му!
Тялото ти има части, които страната ти може да запази,
Между другото, синко, ето ти инвалидния стол.
Някога той трябваше да бъде всичко, което би могъл,
Сега той е нищо, за никой, никъде няма да го видиш.
Забавното е, че той е като теб и мен.
Забавно е, забавно е.
Сълзи прорязват сериозния му взор:
Изоставени отломки, никой не го е грижа.
Никой не знае какво би се случило там.
Никой не говори, никой даже не смее.
Не питай какво ти можеш да направиш за страната си:
Питай какво страната ти може да направи за теб1!
Не вземай пленници!
Не се занимавай!
1. Изопачени думи на Джон Кенеди. Той е казал точно обратното – не питай какво страната ти може да направи за теб, а попитай какво ти можеш да направиш за страната си