Та значи все пак се върна обратно.
Дори не питаш дали се радвам.
Междувременно животът ходи напред-назад,
докато си спомням за него.
Каза: „Ще дойда веднага“, обаче е неделя,
а дланта ти е от мъх и нищо не се случва.
Само будилникът тихо тиктакаше,
когато каза това.
През прозореца излетя
подир тия думи пчела.
А ти все пак се върна обратно
и завари вратата затворена,
а вместо ключове под задната врата –
приказките на младостта – сгънати.
Перлите на връвчица, грижливо скрити,
надали някой ще открие, надали някой ще получи.
Само звънецът на вратата ми
все така още си вярва,
че както миналата година
някой ден ще се раззвъни.
А ти все пак се върна обратно –
рицар без страх, без вина.
Всеки негов роман, бил той дълъг или кратък,
е с написана последна страница.
Каза: „Ще дойда веднага“, обаче е неделя,
а дланта ти е от мъх и нищо не се случва.
Е, какво стоиш така?
Защо се страхуваш да влезеш?
Стига си се стеснявал,
все пак е понеделник.