Всеки път, щом
вдигнеш поглед,
той се оказва по-силен от мен.
Ти си играеш.
Аз ти повярвах.
Боиш се да последваш стъпките ми.
Аз бях слънцето, което ще те запомни.
Хайде, ела пред вратите ми.
Аз съм такъв,
а ти си сама,
на стъпка от мен.
Така, така, така, така не бива.
Знам, че това между нас е рай.
Така, така, така, така не бива, о-у, е-е.
Така, така, така, така не бива.
Всичко това си го измислихме сами.
Така, така, така, така не бива, е-е.
Ти преглъщаш
сълзи от радост с мен.
Звездите вече ни познават.
Ти си така близко...
Не усещаме натиск.
Така се нуждая от твоите топли думи.
В суетата на този голям град
ти получи сърцето ми.
Аз съм такъв,
а ти си сама,
на стъпка от мен.
Така, така, така, така не бива.
Знам, че това между нас е рай.
Така, така, така, така не бива, о-у, е-е.
Така, така, така, така не бива.
Всичко това си го измислихме сами.
Така, така, така, така не бива, е-е. (х3)