Животът, в който си бягала от мен,
дали ти е дал всичко, което аз не съм?
Щастие, сигурност и достатъчно от всичко,
това, което очите пожелаят, дали го имаш?
Казваш, че всичко е за корица,
всичко около теб е с голям блясък.
Но очите казват това, което устните премълчават,
желаеш моята прегръдка.
Ако е така, твоя работа,
ако не е така, по-добре за мен.
Какво ти липсва, когато нищо не ти липсва,
защо те интересува дали сме изчезнали?
Защо ме подсещаш
за това, което вече не ми принадлежи?
Какво ти липсва, когато нищо не ти липсва,
защо те интересува дали сме приключили?
Ако е истинска болката,
трудно ще отмине.
Хората се сбогуват, но душите никога.
Животът, в който си бягала от мен,
дали ти е дал всичко, което аз не съм?
Дали всичко е силно и достатъчно скъпо,
това, което очите пожелаят, дали го имаш?
Казваш, че си намерила сянката, която те следва,
под силната светлина и винаги със стил.
Ако си толкова добре, както казваш,
как така си в моите прегръдки?
Ако е така, твоя работа,
ако не е така, по-добре за мен.
Какво ти липсва, когато нищо не ти липсва,
защо те интересува дали сме изчезнали?
Защо ме подсещаш
за това, което вече не ми принадлежи?
Какво ти липсва, когато нищо не ти липсва,
защо те интересува дали сме приключили?
Ако е истинска болката,
трудно ще отмине.
Хората се сбогуват, но душите никога.
Какво ти липсва, когато нищо не ти липсва,
защо те интересува дали сме изчезнали?
Защо ме подсещаш
за това, което вече не ми принадлежи?
Какво ти липсва, когато нищо не ти липсва,
защо те интересува дали сме приключили?
Ако е истинска болката,
трудно ще отмине.
Хората се сбогуват, но душите никога.