Нещо се променя, когато изгаснат светлините
на светофарите в Пиреос и Кифисия
нещо се променя всеки ден, сякаш като първия
търси градът една капка щастие..
Задръж портата, за да мине Луната
да направи разходка до спалнята и да си отиде
този свят винаги ѝ казва да отиде някъде другаде
и винаги завършва в очите ти
Казвам ти “гледай ме”, казваш ми “не искам”
но как може повече да не вярваш в чудеса
за другите дни го разбирам
но как може да не ме обичаш в съботите...
Кажи ми как става, да не ме обичаш в съботата..
Обвързани тела настояват за любовта,
на кино, прегърнати, между две шеги
и в този ден, каквото издържи, да съществува
търси градът една пропусната възможност
Казвам ти “гледай ме”, казваш ми “не искам”
но как може повече да не вярваш в чудеса
за другите дни го разбирам
но как може да не ме обичаш в съботите...
Казвам ти “гледай ме”, казваш ми “не искам”
но как може повече да не вярваш в чудеса
за другите дни го разбирам
но как може да не ме обичаш в съботите...
Казвам ти “гледай ме”, казваш ми “не искам”
но как може повече да не вярваш в чудеса
за другите дни го разбирам
но как може да не ме обичаш в съботите...
Кажи ми как става да не ме обичаш в съботите..