Не, не си ти виновен че в близостта си бил така далеко
Много се съмнявам, че до някого ще бъдеш близо
Ти наистина нямаш нищо общо с това
Че вече на никого няма да дам толкова да ми се приближи
Да, носил си неща, които са ме веселили
Явно всеки получава каквото е заслужил
Добре знаеше какво ме радва
Но никак какво ме натъжава.
Защо сега ме питаш "какво ми е"?
Защо не си питал по-рано?
Защо не си гледал знаците край пътя?
Сега вече не съм ни тъжна, ни ядосана
Все ми е едно...
Защо сега ме питаш "Как си?", крадецо на моята младост?
Много по-добре съм откакто те няма
Но и все така съм нещастна жена
Бъди щастлив
Моя бивша радост...
Мили мой, всяка история се повтаря
Питам се защо не съм слушала по-старите
Ами съм тръгнала в грешната посока
Пак съм била само на някого украшение на ревера...
Но така е, всички истински любови са тъжни
Както е и с онези, които не са били истински
Няма да те проклинам и нищо лошо да ти желая
Но нищо хубаво няма да ме подсеща за теб...
Защо сега ме питаш "какво ми е"?
Защо не си питал по-рано?
Защо не си гледал знаците край пътя?
Сега вече не съм ни тъжна, ни ядосана
Все ми е едно...
Защо сега ме питаш "Как си?", крадецо на моята младост?
Много по-добре съм откакто те няма
Но и все така съм нещастна жена
Бъди щастлив
Моя бивша радост...
Бъди щастлив, моя бивша любов
Бъди щастлив
И живей...