Изгарям корабите си
Изгарям корабите си, изгарям ги
никъде няма да ходя.
В краката ти плача
не ме оставяй, моля те,
да те оставя отново.
И макар досега да не си ми дарила
дори една милувка,
пак тук ще се връщам.
От инат и лудост ще живея
в тази страна
докато намеря вода,
защото тук принадлежа.
Обикновените хора
са единствената ти надежда, надеждата ти,
твоето утринно небе.
Разпната Родино,
в очите ти видях, да видях,
пламъка на въскресението.
И макар до сега да не си ми дарила
дори една милувка,
пак тук ще се връщам.
От инат и лудост ще живея
в тази страна
докато намеря вода,
защото тук принадлежа.
Който те види,
дори и за миг,
без черната забрадка
на траура,
ще се превърнеш ти за него
в гола богиня,
в неговия грях
и негово наказание.
Като едно видение, което
остава за цял живот.
И макар до сега да не си ми дарила
дори една милувка,
пак тук ще се връщам.
От инат и лудост ще живея
в пустинната земя
докато намеря вода,
защото тук принадлежа.