Стоим край бездната зловеща –
дошло е време да решим.
Какво от теб научих аз,
какво от мене взе си ти?
Искаш пак да се прегърнем,
страницата да обърнем.
Но остава тъмнината вътре в мен…
Твоите целувки
лъхат на преструвки –
бяла захар вместо мед.
Твоята утеха
топли като дреха,
шита от парченца лед.
Казваш, любовта
ражда светлина,
сенки гони в мрачен ден.
Но остава тъмнината вътре в мен…
Умножава самотата ми по две.
Нали душите ни се срещат
да станат малко по-добри.
А наш'та обич като жертва
убита в блатото лежи.
Самотата ще обикна.
Ще избутам още ден.
Но остава тъмнината вътре в мен…
Твоите целувки
лъхат на преструвки –
бяла захар вместо мед.
Твоята утеха
топли като дреха,
шита от парченца лед.
Казваш, любовта
ражда светлина,
сенки гони в мрачен ден.
Но остава тъмнината вътре в мен…
Умножава самотата ми по две, самотата ми по две.
Сладката отрова вътре в мен, вътре в мен…
Дявола и Бога вътре в мен, вътре в мен…
Сладката отрова вътре в мен, вътре в мен…
Аз без теб не мога вътре в мен, вътре в мен…
Дявола и Бога вътре в мен, вътре в мен…
Твоите целувки
лъхат на преструвки –
бяла захар вместо мед.
Твоята утеха
топли като дреха,
шита от парченца лед.
Казваш, любовта
ражда светлина,
сенки гони в мрачен ден.
Но остава тъмнината вътре в мен…
Умножава самотата ми по две, самотата ми по две.
Вътре в мен…