Стой,
защо така бързаш и закъде?
Хей, стой,
защо трябва да те придружава
само сянката ти
с неприветливата си сивост?
Стой,
девиза „нямам време за губене“
го знам,
после годината ще се претърколи,
остава в миналото
и очите ще прогледнат.
Всички спечелени битки
важат днес, утре – не;
главната победа ще грабне онзи,
който още може да каже:
(×2):
„За щастие, още имам своята компания от приятели
и заедно ни е добре, добре“.
Своята компания от приятели, които да ме подкрепят,
си намерих и аз, и аз.
Стой,
престани да гониш кончето.
Хей, стой,
бива ли със стадото да пасе
и твоето?
Така само ще безделничи.
Конят
иска да си играе на жребче
миг-два,
но командата на стартера
щом му даде цел,
пак светкавично ще запали.
Обаче спечелените битки
важат днес, утре – не;
главната победа ще грабне онзи,
който още може да каже:
(×2):
„За щастие, още имам своята компания от приятели
и заедно ни е добре, добре“.
Своята компания от приятели, които да ме подкрепят,
си намерих и аз, и аз.
„За щастие, още имам своята компания от приятели
и заедно ни е добре, добре, добре ни е“.
Своята компания от приятели, които да ме подкрепят,
си намерих и аз, и аз.
„За щастие, още имам своята компания от приятели
и заедно ни е добре, за щастие, я имам,
заедно ни е добре“.