Не си тук и всичко ми е все едно.
И нощ, и ден, и града…
Не си тук.
Това не преминава дори и само понякога.
Вървя, а сянката ти е отпред.
Моите стъпки са още навсякъде.
Ти не си тук и присмехът е напразен.
И още те от всеки браня,
не давам за теб…, както на мен…
Кой те познава, та да те съди!
Пр.
Прежалѝ ме, защото някой трябва да е първи.
Теб всички могат да те искат.
Кой си ти от тебе,
мене с другите да подели?
Завинаги знам – своя и твоя…
Ти… защото ние сме едно и също,
знаеш това оттогава, откакто започнахме.
Живееш под кожата ми, знай,
в един и същи месец/луна гледаме.
Нито прегръдки, нито прошки…
нямаме…
На рамото ми заспа
желанието за твоето име.
Завинаги си във всичко мое скрито.
И още те от всеки браня,
не давам за теб…, както на мен…
Кой те познава, та да те съди!