Svoja i Tvoja [Bulgarian translation]

Не си тук и всичко ми е все едно.

И нощ, и ден, и града…

Не си тук.

Това не преминава дори и само понякога.

Вървя, а сянката ти е отпред.

Моите стъпки са още навсякъде.

Ти не си тук и присмехът е напразен.

И още те от всеки браня,

не давам за теб…, както на мен…

Кой те познава, та да те съди!

Пр.

Прежалѝ ме, защото някой трябва да е първи.

Теб всички могат да те искат.

Кой си ти от тебе,

мене с другите да подели?

Завинаги знам – своя и твоя…

Ти… защото ние сме едно и също,

знаеш това оттогава, откакто започнахме.

Живееш под кожата ми, знай,

в един и същи месец/луна гледаме.

Нито прегръдки, нито прошки…

нямаме…

На рамото ми заспа

желанието за твоето име.

Завинаги си във всичко мое скрито.

И още те от всеки браня,

не давам за теб…, както на мен…

Кой те познава, та да те съди!