Свири виолина нейде там в нощта
и напомня дните, дни на любовта.
С глас отекващ чувам този неин зов –
плаче тя и търси отлетялата любов.
Свири виолина нейде там в нощта
и напомня дните, дни на любовта.
С глас отекващ чувам този неин зов –
плаче тя и търси нашата любов.
(×2):
Свирѝ за моята съдба,
свири за моята любов,
че в песента ти има лек –
по-лесно справя се човек.
(×2):
Свири, виолино! Не, не спирай ти!
Щастието мое ти ми напомни –
нейде ще потърся пак със песента,
нейде ще го има в името на любовта!
(×3):
Свири за моята съдба,
свири за моята любов,
че в песента ти има лек –
по-лесно справя се човек.