Бих искал да ме запомнят с песните ми,
затова не тъжи за мен и свири, братко.
Така е, само небето е сигурно.
И тази нощ и всичките наши животи
ще се стопят като лед в чаша.
Всичко ще премине, само небето е сигурно.
Първа вечер стоя без нея,
сякаш чувам годините,
нейният глас още ме зове.
И като луд обръщам глава,
още сърцето ми трепва
и правя място,
както някога за нея.
Всичко така е трябвало да бъде,
да обичам лудо, безумно
и с всичко да преувеличавам.
Всичко така е трябвало да бъде,
но никак не съм
вярвал в красотата.
Припев:
Всичко, което започна, не завършвам,
всичко, което намеря, губя,
всяка нова светлина гася.
С една ръка крия устните си,
с другата покривам очите си.
Докато животът чака
да се намерим с нея.
Припев: