В далечен ден
валеше в мен
дъждът на любовта.
Открих те аз
и твоят глас
събуди пролетта.
С крайбрежен влак
забравен бряг
потърсихме сами
във нощен час
на юг от нас
през хиляди земи.
(×2):
Среща случайна –
нашата тайна,
кратка като дъжда,
радост безкрайна
и всеотдайна
носи ни любовта.
Вали, вали,
във мен вали
дъждът на любовта
и две следи
оставяш ти,
и музика в нощта.
Откри във мен
стиха, роден
от лъч на любовта.
Със твоя стих
до залез тих
със теб накрай света.
(×2):
Среща случайна –
нашата тайна,
кратка като дъжда,
радост безкрайна
и всеотдайна
носи ни любовта.