Изпрати ме смълчан, умислен.
Едвам промълви: „Лека нощ!“
Изпи ме цяла с тъмен поглед.
И повече не го видях.
След него се проточи сянка,
по-дълга от полярна нощ.
Но като свещ гореше в мене
гласът мъждеещ: „Лека нощ!“
А после взе, че се разсъмна
по своя неотложен ред.
И замених незаменимия,
и по-единствен стана друг.
Но зная, сляпа нощ ще падне,
ще сетя – губя свяст и пулс.
И вдън раззинатия хаос
ще палне свещ гласът му:
„Лека нощ!“