Сватба прават мали калкашанье,
Булка дирa' от село Мещица,
Кума канят от Долна Секирна,
И байрактарче, младо бабичарче
Да си носи напето байряко,
‘ем да шета лепо по трапези.
Па запия вино и ракия,
Вино пият върло Бобошевско,
А ракия от Трекляно село,
Па са пили три дни и три нощти,
Па тогаз се малко понапия,
И Bог да бие баби байрактаро.
Узяпа се у млада невеста,
И невеста тихо проговара:
Хвала тебе бре млада невесто,
Хвала тебе мое първо либе,
Да те гледам с тая бела сая,
И клето сърце нада го не рипа.
Чисто злато ръжда не ватало,
Стара севда не се забравяла,
Умисли се бре млада невеста,
Умисли се, жално натъжи се,
А сватове лютат от върчина,
И младоженци рожби им сакая.