Sultans Of Swing [Bulgarian translation]

Настръхваш във мрака. В парка вали но междувременно южно от реката се спираш и държиш всичко. Банда свири “Дикси” във такт две четвъртини, а ти се усещаш добре когато чуваш звукът на тази музика.

А сега влизаш вътре но не виждаш прекалено много лица. Идват от дъжда на вън за да чуят как jazz бандата полека свършват със програмата си. Прекалено много конкуренция,прекалено много други места но не и места на който рогове създават този звук южно, по надолу южно,в Лондон.

Забелязваш Джордж Китариста, той знае всички акорди но запомни че той свири строго във ритъм защото не иска да накара китарата си да плаче или пее. Да старата китара е всичко което може да предложи когато се качи под светлините и започне да свири свойте си неща.

И Хари няма нищо против ако не е на сцената. Той си има дневна работа и се справя добре. Може да свири honky tonk като всичко останало. А пази се за петък вечер със Султаните ,със Султаните на суинга.

И група момчета във ъгъла се ругаят, пияни и облечени във свойте най хубави кафяви панталони и обувките им със високи подметки. Те не дават пет пари за групата която свири със тромпет. Те не наричат това rock and roll. Тогава Султаните, да Султаните засвириха Креол

И тогава пред микрофона дойде човек. И каза за последно че кабината е ударила. “Лека нощ време е да отиваме вкъщи”

А после бързо добави още едно нещо” Ние сме, ние сме Султаните на суинга”