Аз без теб
сама не мога;
има нещо във въздуха –
като че
това лято у мене
е жадно от известно време.
Представям си се отново с теб
как правим любов между лозите.
На живота, който пия с теб,
смучейки грозде,
се прекланям.
Захласвам се по теб,
отдавам ти се –
каквото и да става.
Нагаждам се
и вече усещам
самия живот.
Усещам те,
но не разбирам –
има нещо във въздуха.
Не знам защо,
но всеки път се прераждам,
сетне умирам по теб.
Представям си слънцето и луните
как правят любов между лозите.
Безкрайната любов
е като маслото,
което остава по пръстите.
Захласвам се по теб,
отдавам ти се –
каквото и да става.
Нагаждам се
и вече усещам
самия живот.
Смесвам с теб
розовите листа
и вътрешностите на нашите сърца;
уста в уста,
мед и вино –
смесвам всичко, което искаш.
Смучейки грозде,
се прекланям.
Захласвам се по теб,
отдавам ти се –
каквото и да става.
Нагаждам се
и вече усещам
самия живот.
Захласвам се по теб,
къпя се в теб –
каквото и да става.
Нагаждам се;
това ще да е
негово величество животът.