Да беше слънце щях да те докосна,
да беше вятър щях да те догоня.
Да беше гордост щях да те погазя,
да беше болка щях да те забравя. (x2)
Припев: (x2)
Не стихва в душата мъката по теб,
прокле ли ни съдбата самотни да сме днес.
Изгарящите длани студени са сега,
в пепел се превърна любовта.
Да бе обида щях да те преглътна,
да беше прошка щях да те измоля.
Сълза да беше щях да те изплача,
да беше клетва щях да те прекрача. (x2)
Припев: (x4)