Studánko stříbrná [Bulgarian translation]

Понякога сънувам,

че пак имам две плитчици

и че дъга златогрива

ме води обратно у дома.

Пак ще прелетя през онази порта,

мога да ида чак до гората

и ще клекна над чешмичката,

а тя ще ми даде да пийна.

Чешмичке сребърна,

ти си там,

а къде съм аз?

Къде си ми,

чешмичке сребърна?

Къде са детските ми мечти?

Питам, когато снегът се топи,

питам и в дни октомврийски

кой вместо мен сега прикляква

при онази вода там, кой ли знае?

Кой ли над нея прикляква,

когато не мога да съм там аз,

и кой ли днес я пита:

„Обича ли ме, не ме ли обича?“?

Чешмичке сребърна,

ти си там,

а къде съм аз?

Къде си ми,

чешмичке сребърна?

Къде са детските мечти?

Моя чешмичке сребърна,

моя чешмичке сребърна,

къде си ми,

чешмичке сребърна?

Къде си ми?