Разхождаш се като изстрадала жена
Дори няма да ти пука сега да ми кажеш защо
Пристигаш сама, даваш ни да се порадваме на момента
Оставаш ме потрошен за пореден път.
Преиждаш като смъртоносен ураган
Остави ме намира, остави ме насаме този път
Продължаваш като светец да пробутваш избавлението
Дори не ми се споменава, знам защо
Съкрушен съм и не мога да те оставя да си отидеш
Когато сърцето е изстинало, няма надежда, а знаем,
Че ти ме осакати с всичко това, което направи
Ще побегна към пропастта
Не знаеш какво твоята сила ми причини
Искам да знам дали ще заздравея отвътре
Не мога да продължа, предстои холокост,
Гледайки как се смееш за пореден път.
Никога няма да узнаеш как твоето лице ме е приследвало,
Моята чиста душа трябва да прокърви този път
Поредната дупка в стената на моята вътрешна крепост,
Оставяйки ме без дъх, знам защо
Съкрушен съм и не мога да те оставя да си отидеш
Когато сърцето е изстинало, няма надежда, а знаем,
Че ти ме осакати с всичко това, което направи
Ще побегна към пропастта