Ти ходиш като страдаща жена
Даже няма да се притеснявам сега, да ми казваш защо
идваш сама, позволявайки ни да се насладим на мига
Оставяйки ме съсипан, друг път
идваш като опетнен с кръв ураган.
Остави ме на мира, позволи ми да съм себе си този път.
Продължаваш като светец, който предлага изкупление.
Не искам да споменавам, причината да знам
Че съм поразен и не мога да те пусна,
Когато сърцето е студено, няма надежда и знаем,
Че съм осакатен от всичко, което направи.
В пропастта ще избягам.
Не знаеш какво ми причини силата ти,
Искам да знам дали ще се излекувам отвътре.
Не мога да продължа, когато ще се случи холокост
Виждайки те да се смееш друг път.
Никога няма да разбереш как лицето ти ме преследваше,
душата ми трябва да кърви този път.
Друга дупка в стената на вътрешната ми защита
ме оставя без дъх, причината да знам
Че съм поразен и не мога да те пусна
Когато сърцето е студено, няма надежда и знаем,
Че съм осакатен от всичко, което направи
В пропастта ще избягам
Куплет 1 и Припев