Те седяха, тя седяха
на ягодовата люлка.
И всеки миг бе толкова ценен.
Те седяха, те разговаряха
на ягодовата люлка.
И всички бяха готови за битка.
Не искаха да пропилеят нищо.
Студена, студена вода,
помогни ми да се свестя.
Краката ми не докосват земята сега.
Студена, студена вода, какво ми казваш?
Това е такъв, такъв прекрасен ден.
Такъв прекрасен ден.
Спомням си как вървяхме
към ягодовата люлка.
Не можех да дочакам сутринта.
Не исках нищичко да променя.
Хората през цялото време вървят
по идеално права линия.
Не искаш ли да кривнем настрана?
А е такъв, такъв прекрасен ден.
Такъв прекрасен ден.
Ахх
Сега небето може да е синьо,
все ми е едно.
Без теб е просто загуба на време.
Може да е синьо, все ми е едно.
Без теб, това е загуба на време.
Сега небето може да е синьо,
или пък сиво.
Без теб съм просто далече оттук.
Може да е синьо, все ми е едно.
Без теб, това е загуба на време.