Straordinario [Bulgarian translation]

Често се питам дали и ти си

щастлив колкото мен

и дали ти стига това, което ни свързва –

малко любов и малко правила.

Често ме питаш чии са очите,

които гледат към нас –

отвръщам ти, че са звездите,

но ти не вярваш ни най-малко на това.

Затова ще се извисим заедно към небесата

босокраки, ръка за ръка;

ще се устремим право към рая

и отвъд него –

там, където вселената наоколо се разкрива

и където виждам само твоята усмивка,

караща всичко да изглежда необикновено

като теб…

Ако някога си пожелая нещо повече

от всичко, което имам сега,

ще те открия в някой друг живот

със същия поглед – отнесен, но искрен.

Отначало не се понасяхме,

но накрая се обикнахме чак до смях.

Ръцете ни ни причиниха болка,

без да искат да се откъснат дори за миг.

Ще се извисим заедно към небесата

босокраки, ръка за ръка;

ще се устремим право към рая

и отвъд него –

там, където вселената наоколо се разкрива

и където виждам само твоята усмивка,

караща всичко да изглежда необикновено

като теб…

Като тези години, отлитащи бързо,

състаряващи лицата ни и оформящи чувствата ни –

това са най-трудните години,

но казват – най-добрите!

Ще се извисим заедно към небесата

босокраки, ръка за ръка;

ще се устремим право към рая

и отвъд него –

там, където вселената наоколо се разкрива

и където виждам само твоята усмивка,

караща всичко да изглежда необикновено

като теб…

Нека идем заедно накрай света,

нека се изгубим, но ръка за ръка;

това пътешествие ще завърши необикновено,

ако пътуваш със мен…

Често се питам дали и ти си

щастлив колкото мен…