Нощ, пак е нощ, неонов хлад и сънен свят.
Знам, ти си тук, във моя сънен град.
Нощ, всяка нощ като звезда съм пак сама
и сякаш ти си моята съдба.
Скитам се сама,
странник във нощта,
и нощта е моят ден и съдба моя.
Скитам се сама,
странник във нощта,
и нощта е моят ден и съдба.
Нощ, будна нощ, забравени от теб мечти.
В нощ, в будна нощ бъди до мене ти.
Нощ или ден, не искам даже и да знам –
щом си до мен, е все едно това.
Скитам се сама,
странник във нощта,
и нощта е моят ден и съдба моя.
Скитам се сама,
странник във нощта,
и нощта е моят ден и съдба.
Нощ, будна нощ, забравени от теб мечти.
В нощ, в будна нощ бъди до мене ти.
Нощ или ден, не искам даже и да знам –
щом си до мен, е все едно това.
(×3):
Скитам се сама,
странник във нощта,
и нощта е моят ден и съдба моя.
Скитам се сама,
странник във нощта,
и нощта е моят ден и съдба.