Тази прашна стая.
Този мъглив следобед.
Дишам в тази тишина, както никога досега.
Това усещане, което имам...
Тази последна цигара,
докато лежа буден и чакам да влезеш през онази врата...
О, навярно, навярно, навярно мога с тебе да го споделя.
Държа се, държа се, държа се добре, за да мога с тебе да го споделя.
Не си сама, скъпа самота.
Ти си забравила, но аз помня това.
Знам, че са се случвали толкова по-странни, по-странни, по-странни неща.
Не съм сам, скъпа самота.
Забравил съм, че помня това.
Знам, че са се случвали толкова по-странни, по-странни, по-странни неща, о-о, о-о.
И си мечтая за някъде, а въздухът се изпълва с дим,
докато лежа буден и чакам да излезеш през онази врата.
Мога да се променя, мога да се променя, мога да се променя.
Но кой искаш да бъда?
Аз съм си същият, същият, същият - какъв искаш да бъда?
Не си сама, скъпа самота.
Ти си забравила, но аз помня това.
Знам, че са се случвали толкова по-странни, по-странни, по-странни неща, о-о, о-о.
Не съм сам, скъпа самота.
Забравил съм, че помня това.
Не си сама, скъпа самота.
Ти си забравила, но аз помня това.
О, знам - случвали са се и по-странни, по-странни, по-странни неща.
Не си сама, скъпа самота.
Ти си забравила, но аз помня това.
О, знам - случвали са се и по-странни, по-странни, по-странни неща, о-о, о-о, о-о.