Не ме е страх от силните светкавици в нощта.
Не ме е страх, че тази нощ отново съм сама.
Не, не ме е страх, че може да си с друга ти сега.
Не, не ме е страх. Отдавна свикнах така.
Страх ме е от самата себе си,
от това, че за мене всичко си.
И каквото и да ми причиниш,
правото над сърцето ми държиш.
Стах ме е, че след твоите лъжи
още повече искам с мен да си.
И сълзи от очите да валят,
теб ще гледат пак, без да те винят.
Не ме е страх, лъжите ти да падат като гръм.
Не ме е страх, че всичко е като кошмарен сън.
Не, не ме е страх, че може да си с друга ти сега.
Не, не ме е страх. Отдавна свикнах така.
Страх ме е от самата себе си,
от това, че за мене всичко си.
И каквото и да ми причиниш,
правото над сърцето ми държиш.
Стах ме е, че след твоите лъжи
още повече искам с мен да си.
И сълзи от очите да валят,
теб ще гледат пак, без да те винят.
Страх ме е от самата себе си,
от това, че за мене всичко си.
И каквото и да ми причиниш,
правото над сърцето ми държиш.
Стах ме е, че след твоите лъжи
още повече искам с мен да си.
И сълзи от очите да валят,
теб ще гледат пак, без да те винят.