Stracciabudella [Bulgarian translation]

Ако въздъхна,

недей да се тревожиш –

прелиствам кривите си дни и не е никак смешно.

Казваш много,

без да говориш –

хубави послания, но в твърде малки бутилки.

Ако ни погледна отстрани,

питам се дали сме повече глупаци,

или романтици.

Бъркай ми в очите, крещи мълчаливо,

идвай винаги да ме молиш.

Притисни ме по-силно, че да ме заболи –

почти до разтапяне.

Ако може да се желае,

аз вече настоявам.

Изяж ми кожата,

поеми си дъх,

събери се.

Ако ми вярваш,

не ме карай да си отида –

хоризонтът може да причини болка, да обърка.

Няма да ти обяснявам

как тресенето

може да бъде леден страх, желание да живея.

Ако ни погледна отстрани,

питам се дали сме повече глупаци,

или романтици.

Бъркай ми в очите, крещи мълчаливо,

идвай винаги да ме молиш.

Притисни ме по-силно, че да ме заболи –

почти до разтапяне.

Ако може да се желае,

аз вече настоявам.

Изяж ми кожата,

поеми си дъх,

събери се.

Ако въздъхна,

недей да се тревожиш.