Бащите обичат дъщерите, както майките обичат синовете.
Те пишат нашата история още преди да има такава.
От деня, в който се появиш, докато проходиш и се затичаш,
няма нищо друго освен гордост, няма нищо друго освен обич.
Те могат да ти предложат съвет, който не искаш да чуваш.
Думи, които режат като нож и все още кънтят в ушите ти.
Смяташ, че са невежи, те - че си самонадеян...
Ако търсиш доказателства, кой ти е дал увереност?
Едно щракване с пръсти и вече не си дете.
Но все още се държиш за тях, докато пристъпваш към олтара,
за да те предадат на някой друг, когото да чуеш как казва,
че ще те обича до последния си ден.
Бащите обичат дъщерите, както майките обичат синовете.
Те пишат нашата история още преди да има такава.
От деня, в който се появиш, докато проходиш и се затичаш,
няма нищо друго освен гордост, няма нищо друго освен обич.
И ето това е историята за обичта.
Можеш да избереш да помниш или да забравиш
дали са те водили до училище или са те завивали в леглото.
Можеш да казваш, че няма значение, че няма да постъпваш по същия начин
и да си мислиш, че никой не забелязва, че извръщаш поглед.
Бащите обичат дъщерите, както майките обичат синовете.
Те пишат нашата история още преди да има такава.
От деня, в който се появиш, докато проходиш и се затичаш,
няма нищо друго освен гордост, няма нищо друго освен обич.
Сега те остаряват, а и ти не си толкова млад.
Така че се грижи за тях, като за своите дъщери и синове.
Можеш да поискаш прошка, те биха могли да строят същото.
Забрави за цялата мъка, за страданието и болката.
Където и да отидеш или където и да си бил,
те са тези, които са до теб и ти си този до тях.
Бащи и дъщери, майки и синове.
Когато една история завърши, друга, друга започва.
О, бащите обичат дъщерите, както майките обичат синовете.
Те пишат нашата история още преди да има такава.
От деня, в който се появиш, докато проходиш и се затичаш,
няма нищо друго освен гордост, няма нищо друго освен обич.
От "здравей" до "сбогом", това е история за обичта.
Това е история за обичта.