Storie [Bulgarian translation]

Стоя сама и безмълвна

след нощ, прекарана в размисъл,

докато първите слънчеви лъчи

озаряват небето над града.

Колко много истории, изписани по стените –

истории от вчера и може би днес;

истории, изпълнени с тежки игри

и с отдавна вече отминали желания…

И с яростта на всичката болка,

бушуваща вътре в мен,

запявам за мъката на онзи,

допуснал същата грешка като мен.

Припев:

Колко много истории за споделяне

с онзи, който е загубил като мен

и който умее да обича истински,

живеейки на ръба,

в истории, написани наполовина…

Безброй незабравими дни,

страници, изпълнени с въображение;

нощи, в които сме си причинили болка –

ето това бе моята история.

И сега късам една по една страниците на своето минало,

но не ги захвърлям,

за да не забравя какво съм дала!

Колко много истории за споделяне

с онзи, който е загубил като мен

и се е почувствал предаден

и въпреки това вече е простил…

Колко много истории – може би излишни –

в които печели онзи, който нищо не е дал,

но ти си единствената грешка,

която бих допуснала отново от любов!

Излизам сред хорската тълпа,

която ме гледа безразлично –

а дълбоко в моя свят

съм сама и надали ще доживея…

Не ме търси, не ме мисли повече –

рано или късно все ще ми мине,

но ти си единствената грешка,

която бих допуснала отново от любов…

Колко много истории за споделяне

с онзи, който е загубил като мен

и който умее да обича истински;

и знай, че ако една любов е искрена,

истината навярно боли…