Все още тази усмивка на моето лице,
Се радва само на теб
И тези бръчки не са мои,
Дело са на твоите ръце
А аз отново бих полетял към теб
И на тази глава не би й пречело въобще
Още хиляда пъти
да за тебе полудее
За кого си все така красива?
И кой те покрай Дунав води за ръка?
Когато ходиш с него, аз бих бил брега,
за да може поне да ме газят твоите стъпала
За кого си все така красива?
И кой те покрай Дунав води за ръка?
Когато ходиш с него, аз бих бил брега,
за да може поне да ме газят твоите стъпала
Все още си моя порок, моя си,
Аз съм си все същия, знаеш ме.
Луд, който на никого не принадлежи,
А ти дама, която винаги ще чакам
Ех, да бях птица да ти кацна на дланта,
и от твоята длан да гледам с кого посрещаш деня
Колко те обичам, драга,
това само небето знае
За кого си все така красива?
И кой те покрай Дунав води за ръка?
Когато ходиш с него, аз бих бил брега,
за да може поне да ме газят твоите стъпала
За кого си все така красива?
И кой те покрай Дунав води за ръка?
Когато ходиш с него, аз бих бил брега,
за да може поне да ме газят твоите стъпала