Всичко изглеждаше леко,
а завърши така..
Тежко, най-тежко..
Ти всичко ми беше
но друга сякаш бе сила,
очите ми плени..
Като слепец бях,
дори не се криех,
а ти всичко търпеше...
И това ми беше малко,
докато не те изгубих,
докато не си отиде сама..
И дори тогава не се опомних,
не забелязах,
че вече не си тук..
Сякаш сънувах,
и броях дните,
безполезно прекарани с нея..
Защо не ме взриви с бомба..
на дъното или на небето да си ме отнесла..
от твойте ръце да съм умрял..
и да не съм виновен за всичко..
Защо не ме обичаше по малко..
с най-добрия ми приятел да си ми изневерявала..
поне нямаше за всичко да съм виновен..
щеше да си жива, щях да съм жив..
Сега нека съм на дъното,
но ми е жал за ангела..
защото който убие ангел
не заслужава добро!
На две години затвор,
да ме осъдят..
Всичко това е нищо
И малко е