Остани при мен
и накарай този миг да продължи.
Приеми тези устни,
макар и да са ме целували
безброй пъти.
Все едно ми е дали няма утре –
мога да умра тук, в прегръдката ти.
Дори и да са ни заслепили звездите,
ние сме заслепени, заслепени,
заслепени от обич.
Заслепени от обич,
хайде, любими. (×9)
Любими, нима не знаеш,
че с нищо не сме по-различни от другите?
Препъваме се, проваляме се,
но с нищо не сме по-различни от другите.
Зимният сняг навсякъде се стопи
в локва от сребърна вода
и ние стоим под буреносен облак,
тъмен като косите ти, тъмен като косите ти.
Заслепени от обич,
заслепени от обич,
хайде, любими. (×7)