Споменът в моята глава мога да го спра - но не, благодаря!
Споменът искаш да предам - не, не, няма как!
Аз не съм те преживял!
Споменът как ти е добре пак при мене зная да те доведе!
Мога да съм сам - да съм тук, да съм там,
но за теб, не, не знам, не, не знам!
Припев:
Става ден, няма те до мен,
как удобно е, не оставаш за закуска!
Става нощ, искаш да съм лош,
много лесно е - тука си, после тръгваш!
Не, не, не - няма те до мен,
не издържам, не, с други да те виждам!
Става нощ и след полунощ ту си с мен, ту не -
още чакам да се върнеш!
Пробвай пак, вече знаеш как -
стана точен час, малко време и за нас!
През нощта, но до сутринта зная след това, бързаш да си у дома!
Споменът как ти е добре пак при мене зная да те доведе!
Мога да съм са - да съм тук, да съм там,
но за теб, не, не знам, не, не знам!
Припев:
Става ден, няма те до мен,
как удобно е, не оставаш за закуска!
Става нощ, искаш да съм лош,
много лесно е - тука си, после тръгваш!
Не, не, не - няма те до мен,
не издържам, не, с други да те виждам!
Става нощ и след полунощ ту си с мен, ту не -
още чакам да се върнеш!
Става ден, няма те до мен..
Става нощ, искаш да съм лош..
Мога да съм сам, но за теб - не, не знам.
Споменът пак при мене зная ще те върне!
Става ден..
Става нощ..
Не, не, не - няма те до мен,
не издържам, не, с други да те виждам!
Става нощ и след полунощ ту си с мен, ту не -
още чакам да се върнеш!
И ще чакам да се върнеш...