Идват днес старите приятели –
чакам ги така, както и преди.
Колко път трябва да са минали,
за да са до мен, както са били.
Земята под мене лудо се върти,
когато към тях протягам ръце,
не виждам, не чувам и вие ми се свят.
Минаха дните ми с вятъра,
който ме отвя в четири страни,
но нали ние сме си същите,
както и сега, както и преди.
Не вярвайте, ако ви кажат пак,
че съм забравила, че съществувате.
Дочакахме някога, някъде
пак да се срещнем с вас, без да се сбогуваме,
без да се сбогуваме.
Идват днес старите приятели –
чакам ги така, както и преди.
Колко път трябва да са минали,
за да са до мен, както са били.
Земята под мене лудо се върти,
когато към вас протягам ръце,
не виждам, не чувам и вие ми се свят.
(×2):
Идват днес старите приятели –
чакам ги така, както и преди.
Колко път трябва да са минали,
за да са до мен, както са били.
Приятели,
мои приятели!