Стари мой приятелю, чуй годините.
Всеки има своя дом и свойто рамо,
всеки има своя път и свойта съвест.
Виж децата ни колко са пораснали.
(×2):
Не, недей да ми припомняш!
Не, недей да ме поглеждаш
тъй отчаяно и нежно, не,
както преди!
Моля те, не ме докосвай!
Моля те, не ме целувай
тъй погубващо и страстно, не,
както преди!
Стари мой приятелю, чуй годините.
Всеки има своя миг, единствен миг,
всеки има своя сън, несбъднат сън.
Виж очите ни колко уморени са.
(×3):
Не, недей да ми припомняш!
Не, недей да ме поглеждаш
тъй отчаяно и нежно, не,
както преди!
Моля те, не ме докосвай!
Моля те, не ме целувай
тъй погубващо и страстно, не,
както преди!