Стар овчар в гората свири,
и свирня му е на жал,
сив орел в небе се шири,
слуша дядовий кавал.
В храсталака пъстро стадо
хрупа шума и трева.
Спомни дядо време младо,
пиле гледа над глава:
"Орльо, дай ми твоите крила,
та да литна зад гори, села,
та да фръкна през години,
да се върна в млади дни -
в мойте бащини долини,
в мойте силни младини;
да пошетам с дълга пушка,
както нявга съм шетал,
там де буки вятър люшка,
де ми ризницата вял;
да залюбя младо либе,
при планинските колиби -
да залюбя младо либе,
да му чуя кръщен смях
при планинските колиби -
па тогаз да стана прах! ... "